Преди всичко, добре е да се запитаме кой филм искаме да споделим. Повече от очевидно е, че малко роднини и още по-малко познати ще седнат да гледат пълнометражен двучасов филм за чуждо събитие.
Далеч по-сполучливо е да споделим кратката 5-минутна версия, която е изпълнена с бисерите на събитието, озвучена с ведра музика.
Понякога дори и това е твърде дълго в забързаното ежедневие на хората. Опитайте за начало с едноминутен трейлър. Ако се приеме добре, споделете връзка към по-подробна версия.
В зависимост от социалната платформа, може да се наложи да препубликувате съдържанието. Например, Фейсбук се отнася много по-"приятелски" със съдържание, качено директно в платформата, отколкото с връзки към YouTube или Vimeo.
От друга страна, ако държите да добиете добра представа до колко човека е достигнал филма, заложете на една, максимум две платформи. Всяка платформа дава сведения относно гледаемостта и ако искате да държите тези данни под око, с повече платформи ще се объркате.
В този ред на мисли, когато "получавате" филмите от оператора (и/или монтажиста), бъдете сигурни, че не получавате само линк за гледане, но и линк за сваляне. Особено когато не получавате физически носител - флашка или хард диск.
Колкото до това, с кого да споделим - от опит знаем, че повече не означава по-добре. Най-добре семейните събития се приемат от близки приятели и рода. Ако просто го "метнете" във Фейса, има голяма вероятност да подразните определени хора, а други да ви завидят. Съветваме ви да си (им) го спестите. Когато съдържанието не е публично достъпно, около него витае аура на загадъчност и уникалност. По-добре се приема от зрителите и всяка минута се цени повече.